Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че управляващите преди него са „кърпили дупките в бюджета с авансови плащания или задържани неизплащания“ и сегашното правителство се сблъсква с последствията, с които трябва да се справи.
Модата на бюджетите на кръпки, за които се говори с недомлъвки, свърши, посочи той. Обеща, че данъците остават без промяна, предстои увеличение на всички пенсии със 7.8% от 1 юли и се гарантират социалните плащания за най-уязвимите групи. Той допълни, че се слага край и на автоматичното вдигане на заплатите на министър-председателя, на министри, заместник-министри, началници на кабинети, изборни длъжности на регулаторните органи, в съдебната система, в силовите структури, висшите училища и др.
Заедно с това ще предложим на народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на своите заплати със средната работна заплата в обществената сфера. Слагаме таван на възнагражденията за всеки зает бюджетен сектор. Никой няма да получава основна заплата, по-висока от тази на президента на България.
Същото ограничение се отнася и за съветите на директорите, ръководни органи на публични предприятия. Намаляваме с 10% разходите за заплати и свързаните с тях осигуровки по бюджетите от 1 септември 2026 г., без да се намаляват индивидуалните заплати и възнаграждения на работниците и служителите в бюджетния сектор. Намалението на разходите ще е за сметка на преглед на структурите и оптимизация на числеността на администрацията. Затваряме първите и най-видими кранчета, през които изтича обществен ресурс. Казваме СТОП на държавните хранилки, каза още министър Гълъб Донев.
Според него финансите на държавата са в пълен синхрон с финансите на средно статистическото семейство.
Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми. Дотук държавният бюджет следваше правилото: харчим днес, да му мислят следващите. Резултатите са следните – дефицит 1.75 млрд. евро към края на април. Още 2.55 млрд. евро разходи, които чакат плащане, 1.1 млрд. евро неразплатени общински проекти само за тази година. През 2025 г. е изтеглен и авансов корпоративен заем от банките в размер от 363 млн. евро, което оказва негативно влияние въэрху приходната част на бюджета за 2026 г. , допълни министърът.
Ето плана му за бюджет 2026:
Днес стартираме бюджетната процедура за 2026 г. Изпращаме указания до всички първостепенни разпоредители с бюджет за подготовката и представянето на проектобюджетите си за 2026 г. Данъците няма да бъдат увеличавани. Пенсиите ще бъдат увеличени, съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване със 7.8% от първи юли 2026 г. Социалните разходи за най-уязвимите групи няма да бъдат намалявани. Ще предложим приходни и разходни мерки, така че дефицитът да е в контролирани рамки и възможно ограничаване на нарастването на дълга. Към 30.04. 2026 г. дефицитът по консолидираната фискална програма възлиза на 1.4% от БВП в размер на 1 750 млрд. евро. Общият размер на фактурираните, но неразплатени капиталови и текущи разходи по национален бюджет към 30 прил 2026 г., възлизат на 655.7 млн. евро, от които 214.6 млн. евро в общините и 441.1 млн. евро в министерствата и ведомствата. Общият размер на извършената дейност по национален бюджет, за които предстои фактуриране възлиза на 1 700.8 млн. евро, от които 196.7 млн. евро в общините и 1 504.1 млн. евро в министерствата и ведомствата. Освен това са наследени и стари разсрочени задължения в размер на 197.6 млн. евро. Състоянието, което заварваме е дефицит в размер на 1 750 млн. евро и разходи в размер на 2 554.1 млн. евро, които следва да бъдат разплатени.
Одобрените инвестиционни проекти на общините, традиционно посочвани в Приложение 3 към държавния бюджет, са в размер на 4.2 млрд. евро за периода 2025 г. до 2028 г., от които за финансиране през 2025 г. в размер на 2 млрд. евро, като през 2025 г. са разплатени 422.7 млн. евро. С удължителния закон за общинските проекти бяха предвидени средства само в размер на 460 млн. евро. Остатъкът за разплащане до одобреното за финансиране през 2025 г. възлиза на 1.1 млрд. евро. От предвидените за тази година средства с удължителния закон са останали налични към 14.05.2026 г. средства в размер на 51.5 млн. евро, срещу фактурирани и изпълнени общински проекти, които предстоят да бъдат фактурирани към 30.04. в размер на 231.3 млн. евро“.
Въвеждаме общ подход за повишаване на разходите за персонал с еднакъв процент за всички първостепенни разпоредители с бюджет, респективно единна политика по доходите, като това ще позволи избягването на автоматични, инертни и трудно контролируеми разходни ефекти в бюджета. Премахваме автоматичните механизми за индексиране на заплатите на министър-председателя, министрите, заместник-министрите, началниците на кабинети, изборните длъжности на регулаторните органи, в съдебната система, силовите структури, висшите училища и др. Също така ще предложим на народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата в обществената сфера. Предлагаме заплатите в бюджетната сфера да запазят нивото на увеличение от 5%, заложени в удължителния закон. Предлагаме разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни вноски по бюджетите от 1 септември 2026 г. да бъдат намалени с 10%, без да се намаляват заплатите и възнагражденията на работници и служители, което предполага предприемане на действия от страна на първостепенните разпоредители с бюджет за съкращаване на персонала, като приоритетно се освобождават незаетите щатни бройки и да извършат структурни промени.
Предлагаме изборните длъжности да не получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Въвеждаме ограничение за индивидуалната основна заплата на всеки зает в бюджетния сектор да не бъде по-висока от основната заплата на Президента на България. Същото ограничение ще бъде въведено и за членовете на съветите на директорите, ръководни органи и др. на публичните предприятия. Предлагаме увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. със 189 евро, така че да възлезе на 2 300 евро. Предлагаме увеличение с 5% на минималните осигурителни прагове от 1 август 2026 г.
