Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
Той е екзекутиран чрез разпъване на кръст, когато е на 33 години в Йерусалим.
Осъден е на смърт от римския управител Пилат Понтийски по обвинения, че е подбуждал към бунт срещу римското управление, като обвинението е активно поддържано от водачите на местната еврейска общност. Разпъването на Христос играе централна роля в християнското богословие и е тясно свързано с християнските доктрини за спасението и изкуплението.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа. Според народните вярвания „на Разпети петък и пиле не пее, и гнездо не вие“.
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва.
На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.
Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата представлява платно, на което е запечатан образът на положения в гроба Спасител.
След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват Св. Кръст, Св. Евангелие и самата плащаница.
След като се изнесе от храма, песнопенията продължават с обредна обиколка на храма, символизираща погребението на Исус. В края на службата плащаницата се полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата.
В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я полага на светия престол или на друго, определено за това място.
