За първи път Мари Константин разкрива себе си – трудностите, изпитанията и спечелените битки. И макар на екран нещата често да изглеждат розови, животът не винаги е такъв. За нея най-щастливото събитие – раждането на първото й дете, идва ръка за ръка с най-големия кошмар. Да чуеш диагнозата рак. Едва три месеца след като детето ти идва на бял свят.
„На първия месец след раждането ме изпратиха на ядрено-магнитен резонанс, за да видят какво се случва и след изследването ме извикаха в една малка стаичка да поговорим, казаха ми, че имам образувание на бъбрека”, спомня си Мари.
Първият преглед е заради счупено ребро. Не очаква да чуе точно тези думи. Не очаква да чуе диагноза. Рак на десния бъбрек. Излизането от болницата и първата среща с мъжа до нея – Константин, казва, че не си спомня – “като тези снимки, на които ти си на фокус и всичко е размазано”.
Така за Мари започва най-тежкото изпитание – седмици, в които не знае дали ще може да бъде до детето си.
“Първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея, да я вдигам… не знаех дали Лора ще има майка”, споделя тя.
С помощта на вуйчо си тя заминава за Германия, където се подлага на операция. Към днешна дата образуванието не е в тялото на Мари, но белезите – физически и психически, остават трайно.
“На всеки три месеца трябва да ходя на изследвания, на прегледи. И се надявам след пет години, ако седна пак на това столче, да мога да кажа, че ракът не е в мен”, казва вече с усмивка Мари. Въпреки трудностите тя успява да запази самообладание и остава силна през всички месеци.
Според нея това, което ѝ помага през цялото време, е, че наравно с кошмара се случва и най-хубавото нещо в живота ѝ.
