Днес честваме Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола – източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия.
Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите, крадците, пивоварите, бъчварите, фармацевтите и затворниците.
Името Чудотворец идва от множеството чудеса, с които е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец. Често е наричан и св. Николай Угодник, заради своята отзивчивост да се притече на помощ, винаги, когато има случай за това.Св. Никола се назовава Мирликийски (още Мир Ликийски) по името на своя роден край Ликия и града, където става епископ – Мира.
Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патара в Ликия, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си.
В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Никола бил епископ в град Мира. Свидетел е на много мъчения и смърт. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорени 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.
През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ св. Никола. Съборът не минал без инциденти. Св. Никола удря шамар на Арий, разгневен от ереста му, която не почита Христос.
За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Св. Никола е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.
През 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София и Созопол.
Преданието разказва как св. Никола помогнал на изгубил богатството си човек с три дъщери.
Във времената, в които живеели, жените не можело да се омъжат без зестра и над тях грозяла опасността да бъдат принудени да станат блудници. Когато техният баща се решавал да продаде някоя от дъщерите си, ненадейно някой променял съдбата ѝ. Разбира се, това бил светецът, който подхвърлял кесия с жълтици през прозореца и без да чака отплата си тръгвал, без да бъде разкрит от никого. Същото се повторило за втората и третата дъщеря – по една кесия, с чиято помощ девойките успявали да се оженят.
На третия път търговецът хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Оттогава почитат св. Никола като закрилник на имота и парите.
Според един от вариантите на легендата св. Никола подхвърлил торбите с жълтици не през прозореца, а през комина. Те попадали в прострените да се сушат на камината чорапи. Така било поставено началото на традицията, популярна в Северна Америка и Западна Европа, да се оставят чорапи на Коледа, в които добрия старец (Дядо Коледа) поставя своите подаръци.
Една от най-популярните легенди гласи как един касапин убил три деца и ги насякъл в каца за осоляване на месо. Когато св. Никола съзрял стореното, той горещо се помолил и молитвите му били чути – децата оживели като по чудо.
Веднъж св. Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.
Вариант на тази легенда гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията Никулден да не остава без шаран на трапезата.
Св. Николай спасява осъдени несправедливо мъже, като със силата на молитвите си спира меча, който екзекутора държи. Скоро след това излиза наяве, че осъдените са невинни. Св. Николай откупва дете, дадено заради дългове в робство.
В България Никулден се празнува на 6 декември. От 9 май 1087 г. се установил и друг празник, наричан в България „летен свети Никола“, почитащ деня, в който мощите на свети Никола били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, където се намират и до днес.
В Германия, Холандия и Белгия празникът е на децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и подаръци. Но ако децата са били лоши през годината, ще видят в обувките си въглени и съчки.
