На 21 ноември църквата отбелязва Въведение на Пресвета Богородица в храма или Света Богородица Пречиста. Това е един от дванадесетте велики празника, който е почитан и от двете основни християнски религии – източноправославната и католическата.
В този ден се отдава почит на родителите на Дева Мария – Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бога.
Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели, млади девойки със свещи в ръце вървят пред светата Отроковица, а след тях родителите, водят Девата до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за учудване на всички, неподкрепяна от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Светих, където влиза веднъж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога, получили благословение от свещениците е се върнали с роднините си в Назарет.
Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана. Тук живеели и странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря, защото скоро след мъжа си, също починала.
Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание, усърдно се трудела, непрестанно се молела и се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария пожелала да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1 век.
Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.
С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът е обявен за Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.
Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на Бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.
В българските традиции въведение Богородично се е отбелязвал само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали Въведение Богородично и здравата семейна връзка. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.
