ДСБ запазва броя на депутатите си, но аз ще искам вот на доверие. Това написа в профила си във фейсбук лидерът на ДСБ и съпредседател на „Демократична България“ Атанас Атанасов.
Ето целият пост на Атанасов:
На първо място искам да благодаря на хората, които гласуваха в неделя. На тези, които дадоха своята подкрепа за нашата коалиция и на тези, които не го направиха. Рекордно ниската избирателна активност е доказателство, че всички вие сте били изправени пред труден избор. Че ние, като политици, сме ви поставили пред такъв и вината за тази ситуация е наша.
Живеейки в силно конфронтационен момент, на тежко разделение в българското общество, ние се провалихме в процеса на удовлетворяване на очакванията на собствените ни избиратели по отношение на допустимостта на компромиса, който трябваше да бъде направен. Сами създадохме високи очаквания, спомогнахме да бъдат заредени силно емоционално, а в последствие не обяснихме достатъчно добре действията си, към които самата реалност и желанието България да се предвижи напред, ни доведоха.
В тази негативна среда някак потънаха безспорните успехи на кабинета “Денков” – членството в Шенген, което според предприсъединителния процес на интеграцията ни в ЕС, трябваше да се случи още през 2009 г., промените в Конституцията, които бяха остро критикувани, но истинската оценка за тях дойде от Европейската комисия с отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка, успехите в икономическата и социалната сфера – защото числата не лъжат и съвсем ясно показват, че за последните три години страната ни се развива по-бързо, отколкото за предишните 12.
Силата на нашата общност винаги е била в честния диалог с нашите избиратели. Допуснахме той да бъде нарушен и последствията не закъсняха. Възстановяването на разговора за нас започва с насрочване на Национално събрание на Демократи за силна България. То следва да даде своята критична оценка на решенията и действията ни дотук. Резултатите на ДСБ показват запазване на парламентарното ни представителство и представителството ни в Европейския парламент. Това обаче няма как да ни успокоява. Тепърва започва вътрешният анализ и мога да ви уверя, че сме с отворено съзнание за нелеките изводи, които неизбежно ще бъдат направени.
От своя страна, аз ще поискам вот на доверие от нашите членове и симпатизанти и ще разчитам на откровен диалог, който да посочи пътя напред. Убеден съм, че независимо от допуснатите грешки ние постигнахме един категоричен успех – консолидация на демократичната общност, която няма аналог за последните 2 десетилетия – първоначално в рамките на Демократична България, а в последствие и с партньорите ни от “Продължаваме промяната”. Тази консолидация трябва да продължи с привличането на нови партньори от политическия и гражданския сектор.
Битката за върховенството на правото в България е най-тежката битка на българския преход, защото в политическия му смисъл, той не може да свърши без то да е постигнато. Без правосъдие, което да гарантира, че всички са равни пред закона, демокрацията остава фалшива, остава силно уязвима. Демократична България възникна в отговор на тази необходимост и успя да я наложи като национална цел. Реформата на Конституцията, която отвори пътя за същинска промяна в съдебната система, е факт. Историята ще съди всички нас, политиците, спрямо постигнатите цели и техния мащаб.
И тук идва ред за моите искрени благодарности към Христо Иванов, без когото постигнато щеше да е невъзможно.
Извървяхме заедно дълъг път – и като общности, едни към други, и заедно, понасяйки върху гърба си ударите на статуквото. Превърнахме се в истински отбор, който доказа своята устойчивост, който издържа на всички предизвикателства. Общ дълг на всички ни е да запазим и надграждаме постигнато. Вярвам, че Христо ще остане част от този процес, независимо от ролята си, защото имаме нужда от неговата мъдрост и визионерство. В 50-ото Народно събрание ПП-ДБ остава единствената проевропейска опозиционна политическа сила, която упорито ще продължи да работи за превръщането на България в богата и благоденстваща страна с реформирани институции, служещи на интересите на гражданите и обществото.
