С няколко неща ще запомня Белгия – спокойствието и толерантността, които бликат отвсякъде, с прекрасния шоколад под най-различни невероятни форми, миризмата на препържени в масло гофрети, почитта на нацията към тоалетните и разбира се – бирата, включително и шоколадова.
Самолетът ми каца на летище Шарлероа в една прекрасна слънчева вечер.
София ме изпраща със студено, дъждовно и намусено време, но Брюксел ме посреща със слънце, свеж въздух и приятни температури, въпреки, че е 20 часа вечерта.
Докато пътувам от летището към Брюксел
забелязвам, че повечето коли са скъпи и луксозни, а тези, които са по-малки и бюджетни – са нови и последен модел. За близо 500 км, изминати по пътищата на Белгия, видях не повече от 3 стари коли. Ако автомобилният парк на една държава говори много за стандарта на живот на жителите й, то този на Белгия за мен бе признак, че тя е достоен член на Клуба на богатите.
Още в първия ден от престоя си отивам да разгледам центъра на Брюксел.
Това, което ме впечатли е силната, да не кажа коленопреклонна почит,
която белгийците имат към тоалетните и тяхното предназначение. Всички знаят, че една от най-известните забележителности и символи на Брюксел е Manneken Pis/Пикаещото момченце/ до централния площад Гран Плас.
Между другото по времето на престоя ми миниатюрната бронзова статуя на дете, което пишка във фонтана под него, бе окичена с пеперудки в чест на Седмицата на опазване на околната среда.
В същия периметър в центъра на белгийската столица, обаче има още две същества, увековечени да уринират – Пикаещото момиченце /Jeanneke Pis/ и куче /Zinneke Pis – Zinneke означава непородисто куче, помияр – бел. ред/.
Най-голямо впечатление обаче ми прави т. нар. Уритротоар –
нещо като писоар на открито, ситуиран на централно място в Брюксел.
Там съвсем спокойно мъжете могат да уринират посред бял ден. Което, мисля, е много по-добър вариант отколкото стотиците у нас, които препикават храсталаците, парковете и градинките. По обясними причини обаче няма как тази своеобразна тоалетна да бъде използвана от жени.
Кметството на Гран Плас в Брюксел е част от ансамбъл сгради,
включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Постройката завършва с 96-метрова кула със статуя на Архангел Михаил – светецът покровител на града. По образец на кметството на Брюксел – едно от най-красивите в Европа, са строени тези във Виена и Мюнхен.
На този площад през август на четна година се прави прочутия Цветен килим, като всеки път темата е посветена на културата на различна държава.
Погледът привлича и импозантната сграда на Брюкселската борса (BSE), създадена през 1801 г. с декрет на Наполеон.
Градът е артистичен и космополитен
и няма нищо общо с лепнатия му строг етикет покрай европейските институции, които се намират там.
Между другото любопитна подробност за мен бе, че повечето белгийци не говорят официалния език на Европейския съюз – английския
или имат съвсем бегли познания.
За сметка на това те са изключително любезни, усмихнати, спокойни и готови да помогнат по всякакъв начин. Доказателство за безмерната им толерантност е знамето на Прайда, което освен на всички стълбове, гордо се вее и на сградата на полицейското управление в квартал Schaerbeek.
В почивните дни центърът на Брюксел гъмжи от хора, които пазаруват, разхождат се и се припичат на слънце в парка. Заведенията пък са пълни с жители на града и туристи, които са
седнали на чаша вино, бира, Аперол, да хапнат картофки
или прословутите белгийски вафли /гофрети/, чийто аромат се носи по всички улици.
Същата лежерна, но пълна със средновековна история атмосфера, се усеща и в Брюж, в който бях на следващия ден.
Там туристите пъплят на тълпи в почивните дни,
обикалят магазинчетата и заведенията и се наслаждават на топлото белгийско слънце пред напитките и ястията си.
Градчето е известно като Северната Венеция,
заради каналите, които го пресичат надлъж и нашир. Центърът му отново е част от архитектурното наследство на ЮНЕСКО.
Една от емблемите на Брюж е камбанарията на централния площад.
Тя е висока 83 метра,
а най-горната ѝ част е под формата на осмоъгълна корона, до която водят 366 стъпала. Ако успеете да ги преодолеете, ще бъдете възнаградени със страхотна панорамна гледка на Брюж.
Друга забележителност на градчето е базиликата „Светата кръв“, издигната между 1529 и 1534 г. на площад Бург.
Счита се, че там се съхранява кристален флакон с капка от Христовата кръв, донесена от Светите земи през 1149 г. от Дитрих Елзаски при завръщането му от Втория кръстоносен поход.
Сред символите на града е
и езерото на любовта, недалеч от гарата, за което има поверие, че носи вечна любов за двойки, които минат по моста над него.
На следващия ден отивам в
Световната диамантена столица Антверпен,
която признавам, ми харесва много повече от Брюж.
Вторият по големина град в Белгия е разположен на река Шелда. Според стара фламандска легенда реката била пазена от гигант на име Антигон, който вземал такса от всеки, който искал да пресече реката.
На всеки, който отказвал, била отсичана ръката.
Младеж на име Бребо надвил пазителя, отсякъл ръката му и я хвърлил в реката. Оттам идва и името на града – на холандски „werpen“ значи „хвърлям“. Сред забележителностите е железопътната гара на Антверпен, известна като Железопътната катедрала, заради импозантния й вид.
Останах с прекрасното усещане, че съвременните технологии като високоскоростните влакове Thalys Париж – Брюксел – Антверпен – Амстердам, и величествената красота на сградата, построена между 1895 г. и 1905 г. са в безпогрешен синхрон тук.
Този шедьовър на архитектурата има с купол с височина 75 м и осем готически кули, а за интериора са използвани 20 вида мрамор и камък.
Първоначално влаковата зала от желязо и стъкло (185 метра дълга и 44 метра висока) обхваща площ от 12 000 квадратни метра. Тя е проектирана с тази височина, за да има място за разсейване на дима от парните локомотиви.
По време на Втората световна война са нанесени сериозни щети на влаковата зала от удара на ракети, въпреки че структурната стабилност на сградата остава непокътната. Любопитна подробност е, че в една от сериите за Еркюл Поаро, където той е сниман в прословутата гара,
тя е обозначена като жп гарата на Брюксел.
От гарата започва улицата с магазините за диаманти, където се върти търговия на световно ниво. Малко по-нататък пък е Музея на шоколада, който привлича като магнит шокохолиците.
Не съм предполагал, че може да се направят толкова много неща от шоколад, включително и обувки.
След пиршеството за сетивата в Музея на шоколада, се отправям към следващата ми спирка – катедралата на Антверпен – най-голямата готическа катедрала в Белгия.
Тя е седемкорабна, с висока 123 метра кула. Най-впечатляващи за ценителите на изкуството са обаче са огромните картини на Рубенс – „Успение Богородично“ , която е поставена над централния олтар, „Издигането на Кръста” „Свалянето от Кръста“ – „Възкресение” , както и „Тайната вечеря“ – нарисувана от учителя на Рубенс – Ото ван Вийн.
Сред другите произведения тук са „Сватбата в Кана Галилейска“ от Мартин де Вос, „Св. Франциск” от Мурийо, готическа скулптура на Мадоната с Младенеца от карарски мрамор от анонимен автор от XIV век и много други.
