Животът на правителството зависи от дисциплината на всеки от участниците, каза пред БНР съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков.
„Ако дисциплината на всеки от нас е да сложи националните приоритети над лично партийните интереси, това правителство може да продължи дълго. Ако обаче всяка от партиите се изкуши да сложи личния си партиен интерес пред този на държавата, може и да е много кратко. Въпрос на дисциплина и приоритизация. Това напрежение ще продължава всеки ден, защото всеки ден трябва да се правят нови решения и всяко се отразява и на партийните интереси, и на националните. Ние през цялото време сложихме това, което вярваме, че трябва да се случи за България над партийния си интерес. За това плащаме голяма политическа цена. Готови сме да я платим, докато резултатите са правилни“, декларира той.
„За Конституцията трябваха 160 гласа. За да имаме над тези гласове, ДПС беше толкова важна, колкото и ГЕРБ, колкото и ние този проект да бъде реалност“, коментира съпредседателят на ПП-ДБ в предаването „Неделя 150“. Той посочи, че още в първите дни на парламента са ги потърсили за конституционните промени.
„Ние бихме се радвали, ако вратата е широко отворена за всеки, който иска да бъде част от тази промяна. Вратата беше отворена за всички, които се съгласяват на тези принципи, които залагаме. /…/ Ако не сме направили компромис с крайния резултат и сме придвижили нещата напред, трябва да бъдем оценени по действията и резултатите, а не по привидните пиарски ходове. Ние не правим компромис с принципите си заради някакви други цели“.
Петков се обърна към всички критици – нека да следят крайния резултат:
„Докато резултатите се случват, тези мнозинства не могат да бъдат укорими. /…/ Ако ГЕРБ и ДПС гласуват за крайните резултати, които ще доведат до по-добро развитие, ние ще поемем пиарският риск за това, че всички ще ни хулят. В момента, когато се измени крайните резултати, тогава ние ще отсечем и мисля, че и колегите от ГЕРБ това го осъзнават“.
В предложенията за промяна в Конституцията има много големи промени, които не са бомбастични като заглавия, посочи Кирил Петков. За пръв път ще се раздели ВСС и за пръв път НС ще има превес в избора на прокурорската колегия:
„Ако до този момент казваме, че прокуратурата трябва да се самовъзпроизвежда – запазваме един голям риск, че ако един път е превзета системата, това възпроизвеждане отново и отново от същите хора за следващите хора – това прави прокуратурата опасна бухалка, която във времето започва да концентрира власт, която не е свързана с избори, с демокрация. Ако прокуратурата е превзета, хората, които държат тези властови ресурси, имат пълен контрол над голяма част от обществените събития без да участват в избори. Вкарвайки НС да бъде водещата квота в прокурорската колегия, ние отпушваме този цикъл и даваме светлина и демокрация в този процес. Ако демократично избраните народни представители могат във времето да променят прокурорската колегия, това означава, че вкарваме демокрация в този процес“.
По думите му до този момент прокурорската колегия е била капсулирана. Според него от тези промени, които се залагат, няма да видим резултат от днес за днес. Но въпросът е във времето да могат да изсветлят системата, добави той.
Ако обществото не е готово за такива промени, никой не може да му помогне, категоричен е съпредседателят на ПП-ДБ.
Цялото общество е потресено от случая в Стара Загора, коментира още Петков. И изказа мнение:
„Представете си сега прокурорът по това дело не свърши добронамерено работата си, това ако се повтаря в системата, ние започваме да нямаме правосъдие в България и справедливост. Но ако това се случва и нагнетява една непоносимост на обществото, рано или късно тази непоносимост ще бъде показана в парламента с такава тежест, така че този тип хора, участвали в съдебната система, да бъдат подменени. Връзката между обществото и прокуратурата през тези промени в Конституцията вече е направена, а преди я нямаше“.
Кирил Петков коментира и въпроса за бюджета. По думите му бюджетът на служебното правителство е убивал пътя за еврозоната и е предполагал безразборно харчене. Също така държавните дружества не си плащаха дивидента, добави той и обясни, че сега се взимат дивидентите, а при реален проект за инвестиции, той се финансира. По този начин средствата пак ще бъдат изразходвани за инвестиции, но напълно прозрачно и с отговорност за резултатите, обясни той.
Сега имаме рекорден бюджет за образование и култура – 4,5% от БВП, посочи съпредседателят на ПП-ДБ и обясни острите реакции към частта за културата, която е в размер на 0,4%:
„Цялата идея, че трябва да измерваме колко инвестираме в култура като процент от БВП, не е правилна. Трябва да започнем да измерваме какви инвестиции на култура се случват срещу какви резултати за културния напредък на държавата. Културното развитие на България наистина много страда. Трябва да има по-голяма отчетност. Процент от БВП не е формулата. Това не може да е измерител колко е приоритетно за държавата“.
Културата и образованието вървят ръка за ръка, категоричен е той. И добави:
„В следващите месеци трябва да продължи диалогът с хората от културата и да измислим нов начин за увеличаване на тези средства. Трябва да има краен резултат за обществото. Сигурен съм, че ако успеем да направим този диалог, парите за култура ще бъдат повече“.
Успяхме бюджетът да е с 3% дефицит, напомни Кирил Петков и обясни, че това е огромна победа, защото дава пътят на България към по-голяма прозрачност и интеграция в Европа и влизане в еврозоната. Интеграцията ни към Европа става все по-силна и ние не сме втора категория европейци, смята той.
За избора на ръководители на регулаторите, Петков подчерта, че единственото важно е дали предложените хора имат качествата за длъжността, за която участват. Не е важно кой предлага, а как отсейваме кандидатите, категоричен е той.
„Ако видим, че Димитър Главчев не изпълнява функциите, по никакъв начин първоначалната подкрепа няма да продължи“, декларира той и добави:
„Ако успеем да държим стандарта на добър професионалист, независимо от това от кой е предложен, това си заслужава. Ако се разпределя по квоти, това е най-ужасното нещо, което може да се случи на държавата. Не трябва да има партийни квоти. Ако искаме да има баланс – ние осъзнаваме, че трябва да има предложения от различните групи, но този баланс не трябва да става, само защото е предложен от този човек или тази група. Крайният резултат трябва да е достатъчно добър човек за тази позиция“.
