Логично, оценките за правителството са необичайно ниски за едно ново правителство – 47% считат, че то разочарова (20% че вдъхва надежда); 40% считат, че то е вредно и трябва да си ходи час по-скоро (срещу 24%, които го смятат за полезно и разчитат то да управлява по-дълго).
Това съобщава изследване на агенция „Медиана“ проведено в периода – 18 – 24 юли 2023 г. г. с 976 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю, представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенцията и е реализирано със собствени средства.
Усещането, че демокрацията е заменена от игра на демокрация (силно деформирана „представителна демокрация“) дава отражение и на изборните нагласи. Продължава нарастването на партията „Не подкрепям никого!“, която вече е пета „политическа сила“ с ясна тенденция скоро да се бори за влизане в тройката. Най-тежък е ударът върху номинално управляващата коалиция ПП-ДБ, която е вече на 5,3% след некоалиционния се „младши“ партньор – ГЕРБ. Острата опозиционност на „Възраждане“ и ИТН продължава да им носи политически дивиденти, като „Възраждане“ е вече само на 2.6% след управляващата ПП-ДБ. Сред партиите под 4%-ната бариера са забележими „Български възход“ (2.5 %), „Левицата“ (2.1%) и новата формация (политическа заявка) на Иван Гешев „Справедливост за България“(1 %).
Като цяло изследването очертава навлизането на страната в нов тип политическа криза. Предишната криза беше продукт на конфронтацията между партиите и невъзможността им да постигнат минимален консенсус и да съставят правителство. В крайна сметка партиите постигнаха някакъв консенсус, който обаче влиза в остро противоречие с волята и очакванията на мнозинството от избирателите, които заявяват – „Това не е наше правителство!“
Основната промяна в обществените нагласи е повишената тревожност по отношение на опасността от глобална, световна война. Само за три месеца хората, които смятат, че има сериозна опасност от световна война (в която и България ще бъде засмукана) се е увеличил с 16 % и вече това са близо половината от пълнолетното население (47%). Това неизменно поставя въпросите „Накъде върви Европа и света?“ и „Какво може и трябва да прави България в тази Европа, и в този свят?“. Естествено тези въпроси (и отговорите, които обществото си дава) оказват пряко отражение на оценката на партиите, правителството, отношението към войната в Украйна, оръжейните доставки, влизането в еврозоната.
Реакцията на българското общество по отношение на тази засилваща се тревожност и опасения можем до обобщим като подчертан стремеж за изолационизъм – дистанциране на България от конфликта в Украйна, дистанциране от еднопластовата оценка „добри-лоши“ (и в този смисъл дистанциране от основния наратив на ЕС и НАТО), дистанциране от еврозоната. Грубо казано, общественото мнение се консолидира около разбирането „Светът се тресе, отива на лошо – сега не е времето да се долепваме плътно до когото и да било!“