„За последно такъв дълъг горещ период е имало у нас през 2007 г.“, заяви в интервю за БТА климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата „Климатология, хидрология и геоморфология“ към Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Акцентът на тазгодишната гореща вълна у нас е в продължителността на периода с високи температури, каза Матев.
Симеон Матев също е автор и е един от основателите на платформата за наука „Климатека“.
Юли е най-топлият месец и през него е нормално да има дни с екстремно високи температури от 35-40 градуса, обясни климатологът, попитан дали след дъждовната пролет са обичайни такива високи температури, каквито имаме от една седмица у нас.
Обичайно е да има и дълги горещи вълни, защото сега се намираме в „сърцето“ на лятото и през това време на годината се измерват едни от най-високите температури, каза Симеон Матев.
„Необичайното обаче е свързано с продължителността на периода с тези високи температури. Това вече се случва сравнително рядко и последно толкова дълъг период с такава положителна аномалия на дневна база, при която пети ден се изчислява средната температура и сравнявайки я с нормата, се вижда, че за около седмица вече над 4 градуса е по-топло от обичайното. Такива дълги периоди вече не са обичайни, за последно такъв период имахме през 2007 г., или от 2007 г. не сме имали толкова дълъг и аномално топъл период“, каза климатологът.
Необичайното е в продължителността на тази положителна аномалия за повече от 4 градуса на дневна база, каза Симеон Матев. Той отбеляза, че до момента, през това лято, най-високата измерена температура у нас е от 41 градуса, като в Русе, през последните десетина дни, бяха измерени 40,5 градуса.
Ако я сравним с подобни горещи вълни, ще видим, че по този показател дори и тази гореща вълна отстъпва, защото, например, през 2007 г. в Русе бяха измерени близо 44 градуса. В Сандански е имало 44,6 градуса, или с 3-4 градуса по-високи от сегашните температури. Отново се връщам на продължителността на сегашния горещ период и това е по-особеното, макар и че не е с толкова екстремно високи температури, продължава по-дълго топлото време, отбеляза главен асистент д-р Симеон Матев.
Горещи вълни е имало в България и през 1987 г., и през 1988 г.
И преди сме имали горещи вълни, през 1987 и 1988 г. също у нас имаше 40-градусови горещини, а през 1916 г. в Бойчиновци е имало 44 градуса, обясни климатологът. Исторически погледнато сме имали екстремно високи температури, но обикновено те са били за един или за два дни, а след тях е имало застудявания и температурите са се понижавали, дори и под нормата.
А сега какво се случва – имаме няколко дни с пик на горещината, и тези пикове се прекъсват не от застудяване, а от понижение на температурите само с 2-3 градуса – или те отново остават по-високи от обичайното. Това е разликата на тазгодишната гореща вълна, защото пиковите горещи дни не са прекъсвани от интензивни застудявания, а са прекъсвани пак от горещо време, но с малко по-ниски температури. Но това намаление на температурите, дори в София, която е на 550 метра надморска височина и е близо до планини, и в нея температурата не може да падне под 30 градуса, което е необичайното, обясни Симеон Матев.
Той отбеляза, че днес е такъв ден, с глътка въздух от горещините. Ако сравним температурата с 13:00 ч. днес с 13:00 ч. вчера в София се вижда, че тя е с 3-4 градуса по-ниска.
Във вторник и в сряда през следващата седмица се очаква още един пик на горещината
До края на месеца предстоят горещи дни, но те ще бъдат прекъсвани от захлаждания. Такова захлаждане ще имаме в неделя и в понеделник, когато температурите ще се понижат с 4-5 градуса спрямо изминалите дни, каза климатологът.
Ако сега температурите са 33-38 градуса, в събота ще достигнат 40 градуса, а в неделя и понеделник ще бъдат от 28-29 градуса до 34-35 градуса. След това предстои още един пик на горещината, който ще бъде във вторник и сряда през другата седмица. Тогава се очертават може би най-горещите дни от тази дълга, почти двуседмична гореща вълна, каза Симеон Матев.
Той уточни, че във вторник и сряда, които предстоят, има условия да се измерят температури в най-топлите места на страната от 41-42-43 градуса. Обикновено при такива горещи вълни най-топлите места у нас са в Дунавската равнина, в Русе, около Плевен и Свищов. Други горещи точки са Тракия, Пазарджик, Пловдив. Третото потенциално горещо място е Санданско-Петричкото поле, или това са местата в страната, където във вторник и сряда през следващата седмица температурите ще са над 40 градуса, обясни климатологът.
Има разлика между лятото на 2022 г. и сегашното от 2023 г.
Има разлика между миналогодишното лято и сегашното лято, и тя се изразява в това, че лятото от 2022 г. в голяма част от Централна и Западна Европа беше най-горещото лято. То се характеризираше с големи горещини през юни, юли и част от август, каза главен асистент доктор Симеон Матев.
Той отбеляза, че обикновено, когато в Западна Европа е горещо, у нас не е много топло. Миналото лято в България беше сравнително по-хладно спрямо последните години и беше с чести валежи. Сегашното лято пак така започна – с големи горещини в Западна Европа, и юни е най-горещият, най-топлият месец в инструменталните измервания във Великобритания, Ирландия, в Белгия и в Нидерландия. При положение, че метеорологичните измервания там са от повече от 130 години.
У нас юни беше с нормални температури, не беше горещ, но беше дъждовен, особено за западната половина на България. Обаче през юли настъпи промяна в тази циркулация и в Западна Европа от две-три седмици вече времето е хладно, дъждовно, има и някой горещ ден, но той е изключение. Докато у нас, на Балканите и в Югоизточна Европа, е точно обратното. Това е разликата с миналогодишното лято, обясни климатологът.
„Както казах вече, във вторник и сряда у нас отново се очакват пикови стойности от над 40 градуса, след което ще има захлаждане. Очакванията са това захлаждане да е малко по-съществено, да поемем по-свеж въздух и от 25-26 юли до края на месеца повечето дни да са с нормални температури, може да има някой горещ ден, но като цяло температурите ще са по-близки до нормалните. Има вероятност и за валежи, но към момента не може да се конкретизира къде и колко ще вали. Като цяло, след това захлаждане в края на юли и в началото на август, през второто и третото десетдневие на август твърде е вероятно да имаме още една пикова и гореща вълна“, каза Симеон Матев.
Лятото е сезонът у нас, който се е изменил най-много и това е станало с повишение на средните температури, каза климатологът. Като това повишение за юли и август е най-голямо, от всички месеци в годината те са с най-голямо повишение на температурите – между 1,2 градуса до почти 2 градуса. Това е сериозно повишение, но няма нищо необичайно в тези пикови екстремно горещи стойности.
Попитан коя е най-високата температура, измервана в България, Симеон Матев отговори, че има спорове по този въпрос.
„По принцип признатата температура от повечето климатолози е 45,2 градуса от 1916 г. в Садово, Пловдивско. Само че на датата, на която е поставен този рекорд, няма нито една станция наоколо с подобна температура и когато се прави възстановка на температурните условия се вижда, че тази температура от 45,2 градуса е малко невъзможно да се случи. Въпреки това тя е записана в архива на станцията. По-действителна като стойност е температурата от 5 юли 2000 г. в Пловдив, когато са измерени 45 градуса. Тогава е поставен рекорд и в София, като за първи път в столицата температурата минава 40 градуса и са измерени 40,2 градуса – това е на 5 юли 2000 г. В Русе тогава се измерени 44 градуса и 5 юли е много горещ ден в нашата метеорологична история“, коментира климатологът.
Следващата топла година е 2007, когато в Сандански са измерени 44,6 градуса, а в Русе – отново 44 градуса, съобщи главен асистент д-р Симеон Матев.
Той каза, че сега за най-горещото място на планетата се счита Долината на смъртта в САЩ.
/БТА, Димитрина Ветова/
