С 526 гласа „за“, 57 „против“ и 42-ма въздържали се Европейският парламент в Страсбург гласува поредна декларация за приемането на България и Румъния в Шенген. Припомняме, че готовността на двете държави бе отчетена още през 2011 година.
Неприсъединяването на България и Румъния към Шенген представлява важна обществена и икономическа тежест за дружествата и гражданите на двете държави, които са дискриминирани, тъй като се сблъскват със забавяния, прекомерна бюрократична тежест и допълнителни разходи, когато пътуват или извършват стопанска дейност в чужбина, в сравнение с гражданите на държавите от Шенген, се казва в позицията.
Според нея ветото върху присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство може да доведе до антиевропейски настроения и руска пропаганда в тези държави, както и до намаляване на доверието в ЕС и неговите институции. В декларацията се казва още, че проверките за установяване на самоличност повишават търговските разходи за стоките с приблизително 0,4 на сто до 0,9 на сто от стойността на търговията на всяка шенгенска граница.
Обясненията на Австрия да не подкрепи разширяването на Шенген не са свързани с поставените условия, смятат от ЕС.
Посочва се, че годишно се отделят 46 000 тона въглероден двуокис заради запазването на проверките по българските и румънските граници, а България и Румъния са отчели значителни финансови загуби през последните 11 години.
ЕП заявява, че липсата на единодушие в Съвета на ЕС за приемането на двете държави в Шенген, е свързано с национални политически кампании, а не с действителните условия за присъединяване.
Според ЕП неприемането на двете страни води до нарушение на Хартата на основните права на ЕС по повод правото на човешко достойнство, свободата и сигурността, равенството пред закона, опазването на околната среда и свободата на движение. Апелира се следващото гласуване в Съвета на ЕС да бъде преди края на годината, като се избегнат възможностите за злоупотреба с вето. ЕП настоява ЕК да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите ползи и вредите за природата, понесени от България и Румъния след 2011 г. и да предложи възможности за финансови обезщетения.
