Абсолютно несъстоятелни са всякакви твърдения, че ако България поиска равноправие на македонските българи, вписано в конституцията, като реципрочност от своя страна Македония може да поиска македонско малцинство в България, заяви президентът Румен Радев пред медии.
Нека не забравяме, че нашите конституционни уредби са коренно различни, припомни той.
Българската конституция предвижда закрила на индивидуални права, докато македонската конституция се основава на защитата на колективните права на части от народи, отбеляза Румен Радев.
Ето цялото изказване на Радев по темата:
За да започнем да градим пълноценни отношения и да отворим вратата за начало на преговори за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз, е много важно скоро основните проблеми да бъдат решени. Особено тези, свързани с правата на македонските българи. Надявам се държавното ръководство на РСМ да прояви мъдрост и политическа смелост за това.
Посещението на българския министър-председател в югозападната ни съседка има позитивни сигнали. Всяка стъпка, която води до задълбочаване на нашите отношения, трябва да бъде подкрепяна. Но наред с всички усилия за подобряване на свързаността и икономическото сътрудничество, нека не забравяме основните въпроси, които трябва да бъдат решени – вписването на македонските българи в Конституцията, наравно с другите части от народи, като защита на техните права и даване на възможност за тяхното пълноценно интегриране в културния и политическия живот на страната, прекратяването на езика на омразата и всякакви посегателства върху българската история и култура. Като отговорен член на ЕС, трябва да интегрираме не проблеми, а партньори.
Абсолютно несъстоятелни са твърденията, че щом България иска равноправие на македонските българи, гарантирано в Конституцията, на свой ред РСМ реципрочно може да поиска македонско малцинство в България. Нашите конституционни уредби са коренно различни – българската Конституция предвижда закрила на индивидуални права, докато македонската Конституция се основава на защитата на колективни права на части от народи, така че няма как това изобщо да се случи.
Преди да бъде отворена българската Конституция за промени, е необходимо да има дебат, консенсус, обществено съзряване за нуждата от тези промени и парламентарно мнозинство. В основата на Конституцията следва да стои човекът и неговите права. Нужни са и гаранции за ефективна и отговорна прокуратура, както и други промени, които трябва да бъдат дебатирани. Моментът за това е назрял. А поисканата чрез декларация от парламентарното мнозинство оставка на главния прокурор е израз на необходимата политическа воля за започване на законови и конституционни промени.
