Хотелиери искат бързи вместо PCR тестове

Вижте още

Здравните мерки не трябва да пречат на туристическия бизнес, категорични са от Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), в който членуват 12 туристически организации и сдружения. В отговор на писмо от страна на служебния здравен министър Стойчо Кацаров, в което той настоява представителите на сектора да предложат какви здравни и икономически мерки трябва да предприеме кабинетът, така че едновременно да се подпомогне овладяването на епидемията, да се ограничи разпространението на COVID-19, но и от това да не пострада туристическият сектор.

През последните близо 2 години туристическият бранш беше сред най-засегнатите от рестриктивните мерки за овладяване на кризата с COVID-19. Много колеги фалираха, а множество други са на ръба да затворят бизнеса си, припомнят от АТИБ в писмото, с което отговарят на Кацаров.

Предложението на доц. Ангел Кунчев да работим на 50% от капацитета си при 100% ваксинирани персонал и клиенти категорично не е работещо. Освен това, изискването за отстояние на 2 метра означава 50% работен капацитет, което го има и в момента. Факт е, че ваксинирани в България са около 20% от пълнолетното население, 60% от които са над 65 години, което е далеч от таргета на хората, които посещават заведения или възползващи се от услугите на туристическия бизнес, припомнят от Алианса.

Ако има такова ограничение на хората, които се събират на едно място, това би означавало, че в този момент реално туроператорите спират работа, защото тяхната основна дейност е продажба на туристически пакет за групово пътуване. При автобусно пътуване групите са от 45 души, а при самолетно – 110-180 души. Като мярка, ако има необходимост, може да се иска от пътуващите, които не са ваксинирани да представят антигенен тест посочват от АТИБ. В противен случай туроператорите, чито работа реално ще бъде спряна, трябва да се обезщетят чрез посочените по-долу икономически мерки.

Не може всеки път хотели, заведения, ресторанти, нощни клубове и организатори на мероприятия да плащат сметката при увеличения на заразените в страната. Вместо това държавата и здравните органи, в частност, трябва да подобрят контрола за спазване на мерките срещу разпространението на COVID-19 и имунизационната политика, подчертават от АТИБ.

Бизнесът е взел всички необходими мерки и инвестира много в спазването на всички здравни предписания, протоколи и обучение на служители, за да опази здравето на своите служители и гости, като нееднократно сме заявявали, че те са на първо място за нас. Сега трябва държавата да изпълни своите задължения и да контролира спазването на мерките, вместо да прехвърля тази отговорност на бизнеса. Не е наша работа да контролираме гостите си дали имат сертификати за имунизация, тест или документ за преболедуване. Предложението да се работи само при 100% ваксинирани клиенти и служители е дискриминационно, тъй като причините за непоставяне на ваксина могат да бъдат различни, включително и здравно предписание от страна на лекари. Извършването на търговска дейност не бива да се обвързва със задължителна ваксинация, освен ако тя не се въведе с нормативен акт, категорични са от АТИБ.

За всички е ясно, че хотелите не могат да работят на рум сервиз, без заведения, тъй като клиентите отказват да отсядат в местата за настаняване при тези условия. Затова сме категорично против отново да се използват половинчати мерки, така че хем хотелите да не работят, хем да няма обезщетения за тях. По същия начин сме несъгласни и с опитите за заобикаляне на компенсациите, като не се приравняват обезщетенията при регионални и национални мерки за затваряне, посочват от Алианса в писмото си до Кацаров.

Напомняме, че от месец май заведенията в България работят с ограничение от 50% на капацитета си, но при 100% разходи, които дори се повишиха драстично заради сериозно поскъпналата електроенергия и продуктите от първа необходимост. В нормална среда, няма бизнес, който може да оцелее при такива рестрикции, допълват от АТИБ.

За разлика от миналата година, вече има достатъчно варианти за превенция, има достатъчно ваксини и всеки, който иска, може да защити себе си и близките си. Затова настояваме да се засили и да стане по-ефективен контролът за спазване на здравните мерки, както и да се въведат стимули за ваксинация, вместо отново да се затварят работещи бизнеси. От предходните вълни стана ясно, че причина за разпространение на вируса не е работата на легалните хотели, заведения и ресторанти, в които се спазват всички предписани мерки, а провеждането на нерегламентирани събития, се казва още в писмото.

Настояваме да има пълна равнопоставеност на туристическия и другите бизнеси в страната и Министерство на здравеопазването да не ограничава първо и единствено работата само на хотелиерството и ресторантьорството и останалите видове туризъм, подчертават от АТИБ. Категорични сме, че при заетост под 50 на сто на заведения и хотели е безсмислено да се работи, защото в тези случаи фирмите няма да могат нито да задържат персонала си, нито да покрият разходите си, нито да предлагат качествени услуги.

В тази връзка от АТИБ считат, че трябва да бъдат предприети следните здравни мерки:

Да се направи промяна в Закона за Извънредното положение и мерките, според който решение за затваряне и ограничаване на бизнеси става на база регионален принцип, а влизащи в сила икономически мерки само ако заповедта за забрана е на национално ниво. Ако не е възможна законодателна промяна, то тогава да се изравни статута на заповедите общински и национални, за да могат да се възползва ограничения бизнес от икономическите мерки. В момента вече половин България е в червената зона, но икономически мерки, дори не се обсъждат, тъй като страната все още е в оранжева зона. Планът на здравните власти трябва да се синхронизира със затворения или ограничен бизнес.

Поради водената политика от здравните власти, които признават за висока достоверност PCR, а не както е европейската практика да са изравнени и двата теста антиген и PCR, то трябва да се предвидят средства, които могат да влязат по REACT EU за безплатни PCR тестове на българските граждани. Това би помогнало за увеличаване на свободното движение на гражданите и ще имаме възможност за привличане на в пъти повече туристи, особено при настъпването на зимния сезон. Но ако все пак има възможност и приравнят като значимост PCR и антиген, поне в частта на първичен контрол за какъвто говорим при движението на хора, то тогава ще се спестят парите за PCR тестовете. Все пак да не забравяме, че дневната статистика за заболеваемостта е на базирана на почти 60% върху антигенните тестове.

Поради тази причина не виждаме логика в изискването за PCR тестове при пътуване. Европейската практика е антигенни бързи тестове.
Настояваме да се преосмисли решението на Министерство на здравеопазването и когато се влиза в страната от червена зона, то всички да се тестват с антигенни тестове. Ако е необходимо карантиниране като мярка, то тогава нека всички ваксинирани и неваксинирани да имат право да се освободят чрез представяне на отрицателен резултат от антигенен тест.

Ако написаното в т.2 и т.3 противоречи на икономически и здравни политики, то тогава за туристическия бранш, чиято основна дейност е движението на хора, настояваме да получим безплатни PCR тестове на принципа приложен при безплатните антигенни тестове.

Настояваме да има ясна и здравно обоснована политика по отношение на ваксините, която да бъде закон за институциите и правило за гражданите. Без тази политика и разнопосочните сигнали по отношение на ефективността на ваксината е невъзможно доближаването ни до нормални нива на работа.
Упражняване на контрол за спазване на здравните мерки.
Имаме нужда от ясни и практични указания какво се случва при групово пътуване и някой от групата по време на път се окаже позитивен. Как реагира водача на групата? Какво точно се случва с групата?
Настояваме за реципрочност на условията при влизане в дадени страни. Да се сключват двустранни споразумения, ако обстановката позволява, така че ако отсрещната страна не изисква тестове или ваксинационни сертификати, то и ние да не изискваме.
Настояваме държавата да направи необходимите постъпки пред Европейската комисия за уеднаквяване движението на хора в рамките на Европейския съюз – при една и съща обстановка да има еднакви правила за движение в страните.
Също така от АТИБ са категорични, че здравните мерки следва да бъдат обвързани с конкретни икономически мерки и предвидени обезщетения за бизнеса:

1. Цинично е да се въвеждат мерки без икономически компенсации за фирмите и служителите. А дори когато такива има, те да са недостатъчни и да не се изплащат навреме. Икономическите мерки трябва да гарантират нормален живот на фирмите и служителите, както е в Европа. Естествено, по-добре е да има каквито и да е обезщетения, вместо никакви, но можеш ли да преживееш достойно и да оцелееш с една минимална работна заплата. Заради променените критерии по програмата 60/40 за юли и август голяма част от туристическия бизнес не можа да ги изпълни и да се възползва от тях. Отчитането трябва да е на годишна база, защото ако август си добре, не значи, че цялата година имаш добри приходи и нямаш необходимост от помощи.

Недопустимо е отново да се говори за затягане на здравните мерки без това да е обвързано с конкретни икономически мерки и предвидени обезщетения за бизнеса.

2. Мярката 60/40 трябва да се удължи с поне още 2 години. Туризмът е най-засегнат сектор, който от две години е работил реално два месеца, няма как бизнесът да осигури 40 на сто от средствата по мярката, след като няма дейност. Освен това от него зависи развитието и на други сектори, затова мярката 60/40 за туризма да се трансформира до 80/0, за да има реален ефект от нея. И тези средства също трябва да бъдат предвидени в бюджета, като настояваме:

2.1. При работа в епидемиологична обстановка настояваме за социална мярка към служителите 80/20, а икономическа мярка към фирмите при отчетен средномесечен спад в оборота на годишна база спрямо 2019 г. на 40% и повече, фирмите да се финансират с 15% от оборота за 2019 г.

2.2. При изцяло затваряне на бизнеса настояваме за социална мярка към служителите 80/0, а икономическа мярка към фирмите при отчетен средномесечен спад в оборота на годишна база спрямо 2019 г. на 30%, фирмите да се финансират с 25% от оборота за 2019 г.

Отбелязваме, че отчитането трябва да е на годишна база, защото ако август си добре, не значи че цялата година имаш добри приходи и нямаш необходимост от помощи.

Да се използва модела на схемата на НАП, но принципа на участие да е по КИД, а разпределението на средства според спада в оборота. Критерият да бъде по средно месечен оборот , а спада да е измерим в оборота от 2019. След опита от трите фази и несъвършенствата на закона спрямо спецификите на бизнеса и голямата яснота, че бизнеса има разходи, за лесното администриране на помощта предлагаме да не се изисква ненужна отчетност, ако е регистриран нужния спад в оборота, каквато практика има в голяма част от европейските държави. Ако все пак ще се изисква отчетност, то тогава да се включват всички разходи / оборотни, оперативни, фиксирани и други разходи /, както и да се прецизира действието на ЗОП. За голяма част от туристическия бизнес това беше пречката при усвояване и отчитане и доведе до връщане на суми към програмата.

3. Хотелският и ресторантьорски бизнеси са много енергоемки и токът е голямо перо в разходите на фирмите. В тази връзка настояваме да се осигурят средства в Националния план за възстановяване и устойчивост за туризма и основно за намаляване на енергоемкостта на туристическите обекти чрез използване на програми за енергийна ефективност – за поставяне на соларни панели и използване на възобновяеми източници.

4. Държавата да предвиди и обезщетения (енергийни помощи) заради рекордно скъпата цена на тока за бизнеса, породена от безхаберието за регулиране на пазара и спекулации, които изправят на ръба на оцеляването българските хотели и ресторанти. Употребяваната електроенергия да се заплаща с инфлационен коефициент, а не както в момента с пъти увеличение.

5. Поради водената политика от здравните власти, които признават за висока достоверност PCR, а не както е европейската практика да са изравнени и двата теста антиген и PCR, то следва да се предвидят средства в съответните бюджети, които могат да влязат по REACT EU за безплатни PCR тестове на българските граждани. Това би помогнало за увеличаване на свободното движение на гражданите.

6. Предвид трудната ситуация, в която продължава да работи секторът и фактът, че е най-пострадалият от кризата и в синхрон с европейската практика да се приеме оставането на ДДС за заведенията за обществено хранене в размер на 9 на сто безсрочно, както и за другите видове туризъм, чиято 9-процентна ставка на ДДС изтича в края на 2021 г.

7. Да се намали натиска от банките върху бизнеса, като се вземе спешно решение за гратисен период на обслужване на главницата по старите кредити за срок от 2 до 5 години. И погасителният план да е според възможностите на обслужване на съответния туристически бизнес. Лихвените нива на отпускани нови заеми за оборотни средства трябва да са в размер на 1,5-2 %, за да се усети конкретната помощ, а не както сега 6-7%.

7.1. Поради факта, че България е в чакалнята на Еврозоната, разбираме, че няма как да се води самостоятелна банкова политика. Нашето предложение е тъй като целият бранш е с лоша кредитна експозиция, поради ниска или изцяло липсваща ликвидност да се направят специални кредитни продукти от страна на ББР към нашия бранш. Необходимо е да се направят достъпни кредитни продукти, които да не се отпускат през търговските банки, а по възможност от институции като Фонда на Фондовете, ББР и др. Необходимостта е от нисколихвени кредити за период от 7 години и минимум 12 месеца гратисен период от лихва и главница и като мярка да бъдат гарантирани от държавата. Могат да се предложат и кредити, които да бъдат тип плафон – усвояване срещу разход или кредити със залог в дяловите дружества и обратно изкупуване.

7.2. При преференциални условия трябва да се отпускат и потребителски кредити, за да се задържат служителите в сектора и да им се осигури нормалното съществуване.

От АТИБ са категорични, че не приемат само хотели, ресторанти, заведения, туроператори и останалите представители на туристическия сектор да са изкупителна жертва и обединеният туристически бранш ще защити правата и интересите си с всички позволени от закона средства.

Те припомнят и изказването на министъра на икономиката Кирил Петков след среща с тях: „На държавата не й стигнаха почти 3 години да подготви здравната си система. Не може повече да се затварят бизнеси заради това“.

От АТИБ подчертават, че са готови да обединят усилия с държавата за стимулиране на ваксинацията, но не са съгласни тежестта за това да пада само върху тях.

„Оставаме отворени за срещи на всякакво ниво, но заявяваме категорично, че туристическият бранш е обединен и ще отстоява своите позиции с всички позволени от закона средства“, завършва писмото до Кацаров.

guest
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments

Последни